Граждански организации ще търсят формула за устойчива държавна инвестиция в превенцията и грижите за ХИВ и туберкулоза у нас.

 

Три граждански организации ще търсят решение за това как държавата да подкрепя и финансира дейностите по превенция и грижи за ХИВ и туберкулоза в България. Сдружение „Здраве без граници”, фондация „Инициатива за здраве” и фондация „И” ще реализират заедно инициативата „МОСТ – Модел за общностна стабилност”, финансирана от International Civil Society Support.

 

Една от основните причини за тази гражданска активност е това, че след приключването на финансирането за програмите по ХИВ и туберкулоза от страна на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария през 2017 г., услугите по превенция и грижи са значително намалени. Освен по-малкият обем на предоставяното държавно финансиране, предизвикателство е и механизмът на договаряне на услугите, който понастоящем е подчинен на Закона за обществените поръчки, което създава известни трудности пред неправителствените организации, единственият релевантен доставчик на тези услуги.

 

Инициативата на трите граждански организации има за цел да постигне съгласие между гражданското общество и институциите по отношение на подходящия механизъм на договаряне между държавата, общините и гражданските организации на услугите за ХИВ и туберкулоза. За да постигне целта си, инициативата ще мобилизира гражданското общество за продължаването на диалога с институциите, който да доведе до ясни и споделени отговорности за гарантирането на приемлив и устойчив механизъм на договаряне.

 

В рамките на инициативата ще бъде извършена оценка на капацитета на неправителствените организации, работили до момента в сферата на ХИВ и туберкулоза, както и ще бъде извършен икономически анализ на ползите и рисковете от въвеждането на стандарти за подобна социално-здравна услуга. Епидемиологичният анализ за разпространението на ХИВ и туберкулоза ще допринесе за по-точните разчети и мотивирането пред държавата на дейностите по превенция и грижи за двете заболявания.

 

Постигането на консенсус по отношение на подходящия механизъм на договаряне на услугите, както и осигуряването на устойчиво държавно финансиране в достатъчен размер, са от съществено значение за гарантиране достъпа на българските граждани до услуги по превенция, изследване и грижи за ХИВ и туберкулоза.